Полската азбука
Полската азбука се основава на латиницата и се състои от 32 самостоятелни букви.
A a
|
а
|
ą
|
-
|
B b
|
б
|
C c
|
ц
|
Ć ć
|
-
|
D d
|
д
|
E e
|
е
|
ę
|
-
|
F f
|
ф
|
G g
|
г
|
H h
|
х
|
I i
|
и
|
J j
|
й
|
K k
|
к
|
L l
|
≈л
|
Ł ł
|
≈л
|
M m
|
м
|
N n
|
н
|
ń
|
-
|
O o
|
о
|
Ó ó
|
у
|
P p
|
п
|
R r
|
р
|
S s
|
с
|
Ś ś
|
-
|
T t
|
т
|
U u
|
у
|
W w
|
в
|
Y y
|
-
|
Z z
|
з
|
Ź ź
|
-
|
Ż ż
|
ж
|
Освен това, съществуват и буквените съчетания, които означават един звук.
Ch ch
|
х
|
Cz cz
|
ч
|
Dz dz
|
дз
|
Dź dź
|
-
|
Dż dż
|
дж
|
Rz rz
|
ж
|
Sz sz
|
ш
|
Гласни:
- от осем гласни, които съществуват в полския език, само три няма в българския език: ą, ę, y;
- гласната ą е носово o, а гласната ę е носово e – при учленяването, издишаната струя се пропуска не само през устната празнина, но и през носната празнина;
- гласната y напомня на българската гласна ъ, но при нейното учленяване езикът се повдига нагоре.
- полските съгласни, които не съществуват в българския език са: ć, ń, ś, ź, dź;
- съгласната l напомня българското л пред гласните е и и (лед, лист), а съгласната ł напомня българското л в останалите положения (лук, кашкавал);
- съгласните ć, ń, ś, ź, dź нямат съответствия в български език; това са средноезични съгласни, които се учленяват повдигайки средната част на езика към твърдо небце.
1. "i" омекотява съгласни и съчетанията si, ni, ci, zi, dzi четем като ś, ń, ć, ź, dź.
2. Три звука в полския език можем да запишем по два начина:
- ж > ż или rz,
- х > h или ch,
- у > u или ó (така наречено "o z kreską" - "о с чертичка" или "u zamknięte" - "у затворено").


Коментари
Публикуване на коментар